"Златната утопия" от Иван Маразов

В древността Златната утопия се локализира не в бъдещето, а в безсмъртието – в едно паралелно измерение на пространството. Тя се разполага зад границите на обитаемия свят, изолирана от него със студ или пек, с непроходими планини, най-често върху острови – Хиперборея, Етиопия, Ееа, Авалон, Белия остров, Туле и т.н. Само душите на избраниците на боговете могат да я обитават а те са, както е известно, душите на аристократите - герои в лов и битка.

Характеристиките на тази страна са описвани негативно спрямо живота в познатия свят: там няма нито студ, нито жар, нито зима, нито горещо лято, хората не завиждат, не се карат, не боледуват, не работят, земята сама ражда по три реколти, златото при тях не е средство за забогатяване, а духовна същност. Тракийският бог Залмоксис обещавал на своите адепти, че нито те, нито техните потомци някога ще умрат, а ще отидат в една страна, където ще живеят щастливо. И за да ги убеди в истинността на своето учение, той си построил подземно жилище, скрил се в него и се появил след три години. Всяка утопия започва с лъжа...