Влахос

“Животът е просто факт. Черна точица и нищо повече. Смъртта също. Просто една точица на белия лист. Нито животът прави живеенето, нито смъртта – умирането. И за двете се изисква дарба. Изисква се смелост. Живеенето е за тези, които не ги мързи, които не признават граници и не се страхуват от никоя условност. То е за тези, които вървят срещу течението и не чакат да им се допее, за да запеят, а знаят, че веднъж почнат ли песента, с нея задължително идва и радостното чувство. Живеенето е за тези, които умеят да се борят, да играят, да търсят и които не спират да гледат света с широко отворени очи. И най-вече за тези, които обичат. За такива хора, живели шумно, разточително и пълноценно, дори трийсет години са дълголетие!

Всичко това научих от едно момиче, което срещнах случайно в автобус номер 101 преди повече от двайсет години. Научих го от един истински влахос.”

“Влахос” е роман за последните истински номади на Европа – каракачаните. Това е история за смисъла на вървенето и за силата на разказването, история за вечния кръговрат между долното и горното, бялото и черното, за камъните, които никога не спират да се търкалят, защото всеки застой ражда бурени, а във всеки бурен се спотайва мъничко смърт.

Но преди всичко “Влахос” е една съвременна история за това какво е да носиш душа на номад в началото на XXI век.

Повече за авторите и другите им книги: http://elinikibooks.com/